“Свидетелства на времето“: Фалитът на комунистическия режим
Историята на външния дълг
Финансовата задлъжнялост на една страна е като огледало за нейното ръководство. На 10 ноември 1989 година, датата, която се смята за начало на демократичните промени, България е на практика банкрутирала. Десетилетия комунистическият режим разчита на дотациите от Съветския съюз, на вноса на евтини горива оттова и износа в чужбина след преработката им, и най-много на гаранциите на „ по-големия брат ” пред задграничните банки.
„ Съветският дългов чадър ” е един факт от 70-те години на 20 век, от втората дългова рецесия – интервал, в който Западът преглежда Съветския съюз като заемодател от „ последна инстанция ”. Ако по някакви аргументи България изпадне в неплатежоспособност, постоянно Кремъл ще се притече на помощ, както става в действителност с тези доставки на нефт при по-ниски от интернационалните цени. България съумява да стабилизира стопанската система си в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век и построява една относително добре функционираща скица, в която получава приходите си значително от реекспорт на модифицирания руски петрол. Дори в наше време ръководещите се пробват да създадат нещо сходно в този момент. Така страната ни печели от ценовия марж, от разликите, които се получават на западноевропейските пазари.
Мартин Иванов – историк и откривател
Според оценки на експерти сред 1979 и 1985 година България получава от Съветския съюз безплатна помощ от 2.9 милиарда рубли. Но след петролната рецесия през 70-те и военната намеса на Москва в Афганистан ресурсите на Кремъл за безплатни жестове доста понижават.
От една страна първо в Кремъл идва Горбачов на власт, който напълно скоро декларира непосредствено на нашите ръководещи, че „ другарството си е другарство, само че сиренето е с пари ”. Втората смяна е спадът на щатския $, което визира директно нашия експорт на пазарите, които ни носят долари. Този 30% срив води до съществени аномалии в интернационалния ни баланс. Третата съществена причина е спадът на цената на петрола, отново от порядъка на 20-30% през 1985-86 година Тези три събития основават една примес, която води до бързото раздробяване на икономическата система на социалистическата ни страна единствено в границите на три-четири години.
Мартин Иванов – историк и откривател
Илюзията, че благодарение на заеми от чужбина родното стопанство ще поддържа високи темпове на напредък, без това да се понижи потреблението на популацията, в последна сметка води до безотговорно нарастване на външния дълг.
Нашето ръководство тогава, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, се люшка сред другите крайности. Вариантите са били три: първият е да ограничим растежа и понижим вноса, вторият – да понижим потреблението и третият – да потърсим някакви кредитори от „ последна инстанция ”, още веднъж Москва. Третият вид явно не работи, тъй че остават първите два. Много забавно, за разлика от Румъния или Полша, които орязват внасянето на артикули за ползване за популацията, България до последно се пробва да балансира сред тези три политики, ту тръгвайки в една посока, след това в друга. В последна сметка валутният запас от 2 милиарда $ е стопен на практика до нула. Така страната влиза в една доста сериозна обстановка да се нуждае и да взема заеми, без значение от техния матуритет, т.е. взема заеми, които са напълно краткосрочни, единствено и единствено да може да изплати належащите си заплащания. Това води да струпване на отговорности през 1989–90 година в размер, който е безусловно невероятно да бъде стихотворец от българската стопанска система.
Мартин Иванов – историк и откривател
Според Мартин Иванов фундаменталната причина да се стигне до този провал обаче, е плановата стопанска система, която не е в положение да създаде резистентен стопански напредък, основаващ се на новите технологии.
Говорим за края на 70-те и началото на 80-те години, които са времето на бурното нахлуване на новите технологии, на компютрите... Спомням си, че в средата на 80-те тук-таме човек можеше да откри компютър, да може да поиграе на някакви компютърни игри. Създадоха се и първите български копия IBM – „ Правец 8М ”. Технологиите обаче бяха главното поле, на което българската стопанска система се провали, а тези три фактора, които загатнах, драснаха клечката кибрит в един контейнер с гориво, който е съществувал преди този момент.
Мартин Иванов – историк и откривател
Илюзията за безвъзмездната руска финансова помощ се разкрива в писмо на члена на Политбюро и боен министър Добри Джуров до Дмитрий Устинов, командващ въоръжените сили на Варшавския контракт и министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики от октомври 1983 година От него излиза наяве, че България е била задължена да купува руско въоръжение на стойност 2 милиарда и 100 млн. рубли за интервала 1981–85 година
Българският министър на защитата моли руския си сътрудник да не ни задължават да купуваме чак такива огромни размери, защото нашата стопанска система не е в положение ги покрие. Може с огромна възможност да се допусна, че такава е била обстановката освен през 80-те, само че и в десетилетията преди този момент. Това е една доста значима, само че за жалост към момента неразучена част от българския външен дълг. Надявам се след приключването на войната в Украйна и промяната на режима в Руската федерация достъпът до руските архиви да бъде доста по-лесен и да можем да я проучим. Очевидно това е една доста значима променлива, за която за жалост знаем прекомерно малко. През 80-те години освен, че не получаваме действителна поддръжка от Съюз на съветските социалистически републики, а противоположното – Москва употребява богатия си боеприпас от принадлежности за извиване на ръце и България в действителност в границите на две-три години валутни равностойности в конвертируеми рубли от порядъка на 500 – 600 млн. $ всяка година. Може да си визиите какъв брой огромни обременяващи тежести са това за нашата стопанска система. Нашето ръководство е в обстановка на намиране решение на доста сложен пъзел, само че то не съумява да открие никаква вярна посока.
Мартин Иванов – историк и откривател
Не дребен и по никакъв начин за подценяване е делът от външния дълг на страната през този интервал, дължащ се на заемите, взети от външнотърговски сдружения, които по-късно са присвоени.
Имам чувството въз основата на многото прочетени документи, че това не е доста огромен, само че не банално дребен дял – сред една четвърт и една пета от външния дълг. Въпросът е, че това са доста значими, свежи запаси в конвертируема валута, които са употребявани не по предопределение, с явно персонална полза, водещи до изцяло развращаване на нашия преход към този момент 33 години.
Мартин Иванов – историк и откривател
През 1987 година Българска народна банка сигнализира държавното и партийно управление, че над 40% от чистия външен дълг е със период на заплащане по-кратък от 2 години. Струпването на големи падежи в този интервал се трансформира в детонатор на заложената по-рано дългова бомба.
Тодор Живков е отпред на тези основни институции – ръководител е на Валутната комисия доста дълъг интервал от време. Нищо не може да се случи без неговото генерално утвърждение съвсем до последния миг, като се изключи някои дребни промени. Въпросът за виновността е явен, само че за жалост само българският съд не съумя да се оправи с тази нагледност и да се произнесе в едната или другата посока. Ясно е, че за партийното управление параметрите на рецесията са били ясни. Ако някой е бил заблуждаван, било то обществото или външните ни сътрудници, то тази загадка не е била непостижима за нашето партийно управление.
Мартин Иванов – историк и откривател
Като човек и историк, занимавал се с тематиката, научихме ли тези уроци от предишното или пък не успяхме да го създадем?
Научаването на историите и поуките от предишното нормално държи за един интервал от 10 – 20 години. Дори и да ги бяхме научили по най-трудния метод, ми се коства, че това познание към този момент изтлява. От друга страна е значимо да се има поради, че вземането на външен дълг не е изначално неприятно нещо. Добре вложените непознати средства са един доста значим инструмент за развиването на стопанска система, която няма такива запаси, а сещевременно желае да догони и развие, каквато е и българската. За съпоставяне – външния ни дълг през 2007 година е към 10 милиарда $, тъкмо колкото беше в края на комунистическия интервал, само че тежестта му беше незабележима за българската стопанска система, т.е. към този момент размерите на външния дълг, които нашата стопанска система може да понесе са доста по-големи. Опасявам се, че сега доближаваме някаква алена линия, някакъв предел, който уповавам се да не прескочим.
Финансовата задлъжнялост на една страна е като огледало за нейното ръководство. На 10 ноември 1989 година, датата, която се смята за начало на демократичните промени, България е на практика банкрутирала. Десетилетия комунистическият режим разчита на дотациите от Съветския съюз, на вноса на евтини горива оттова и износа в чужбина след преработката им, и най-много на гаранциите на „ по-големия брат ” пред задграничните банки.
„ Съветският дългов чадър ” е един факт от 70-те години на 20 век, от втората дългова рецесия – интервал, в който Западът преглежда Съветския съюз като заемодател от „ последна инстанция ”. Ако по някакви аргументи България изпадне в неплатежоспособност, постоянно Кремъл ще се притече на помощ, както става в действителност с тези доставки на нефт при по-ниски от интернационалните цени. България съумява да стабилизира стопанската система си в края на 70-те и началото на 80-те години на предишния век и построява една относително добре функционираща скица, в която получава приходите си значително от реекспорт на модифицирания руски петрол. Дори в наше време ръководещите се пробват да създадат нещо сходно в този момент. Така страната ни печели от ценовия марж, от разликите, които се получават на западноевропейските пазари.
Мартин Иванов – историк и откривател
Според оценки на експерти сред 1979 и 1985 година България получава от Съветския съюз безплатна помощ от 2.9 милиарда рубли. Но след петролната рецесия през 70-те и военната намеса на Москва в Афганистан ресурсите на Кремъл за безплатни жестове доста понижават.
От една страна първо в Кремъл идва Горбачов на власт, който напълно скоро декларира непосредствено на нашите ръководещи, че „ другарството си е другарство, само че сиренето е с пари ”. Втората смяна е спадът на щатския $, което визира директно нашия експорт на пазарите, които ни носят долари. Този 30% срив води до съществени аномалии в интернационалния ни баланс. Третата съществена причина е спадът на цената на петрола, отново от порядъка на 20-30% през 1985-86 година Тези три събития основават една примес, която води до бързото раздробяване на икономическата система на социалистическата ни страна единствено в границите на три-четири години.
Мартин Иванов – историк и откривател
Илюзията, че благодарение на заеми от чужбина родното стопанство ще поддържа високи темпове на напредък, без това да се понижи потреблението на популацията, в последна сметка води до безотговорно нарастване на външния дълг.
Нашето ръководство тогава, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, се люшка сред другите крайности. Вариантите са били три: първият е да ограничим растежа и понижим вноса, вторият – да понижим потреблението и третият – да потърсим някакви кредитори от „ последна инстанция ”, още веднъж Москва. Третият вид явно не работи, тъй че остават първите два. Много забавно, за разлика от Румъния или Полша, които орязват внасянето на артикули за ползване за популацията, България до последно се пробва да балансира сред тези три политики, ту тръгвайки в една посока, след това в друга. В последна сметка валутният запас от 2 милиарда $ е стопен на практика до нула. Така страната влиза в една доста сериозна обстановка да се нуждае и да взема заеми, без значение от техния матуритет, т.е. взема заеми, които са напълно краткосрочни, единствено и единствено да може да изплати належащите си заплащания. Това води да струпване на отговорности през 1989–90 година в размер, който е безусловно невероятно да бъде стихотворец от българската стопанска система.
Мартин Иванов – историк и откривател
Според Мартин Иванов фундаменталната причина да се стигне до този провал обаче, е плановата стопанска система, която не е в положение да създаде резистентен стопански напредък, основаващ се на новите технологии.
Говорим за края на 70-те и началото на 80-те години, които са времето на бурното нахлуване на новите технологии, на компютрите... Спомням си, че в средата на 80-те тук-таме човек можеше да откри компютър, да може да поиграе на някакви компютърни игри. Създадоха се и първите български копия IBM – „ Правец 8М ”. Технологиите обаче бяха главното поле, на което българската стопанска система се провали, а тези три фактора, които загатнах, драснаха клечката кибрит в един контейнер с гориво, който е съществувал преди този момент.
Мартин Иванов – историк и откривател
Илюзията за безвъзмездната руска финансова помощ се разкрива в писмо на члена на Политбюро и боен министър Добри Джуров до Дмитрий Устинов, командващ въоръжените сили на Варшавския контракт и министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики от октомври 1983 година От него излиза наяве, че България е била задължена да купува руско въоръжение на стойност 2 милиарда и 100 млн. рубли за интервала 1981–85 година
Българският министър на защитата моли руския си сътрудник да не ни задължават да купуваме чак такива огромни размери, защото нашата стопанска система не е в положение ги покрие. Може с огромна възможност да се допусна, че такава е била обстановката освен през 80-те, само че и в десетилетията преди този момент. Това е една доста значима, само че за жалост към момента неразучена част от българския външен дълг. Надявам се след приключването на войната в Украйна и промяната на режима в Руската федерация достъпът до руските архиви да бъде доста по-лесен и да можем да я проучим. Очевидно това е една доста значима променлива, за която за жалост знаем прекомерно малко. През 80-те години освен, че не получаваме действителна поддръжка от Съюз на съветските социалистически републики, а противоположното – Москва употребява богатия си боеприпас от принадлежности за извиване на ръце и България в действителност в границите на две-три години валутни равностойности в конвертируеми рубли от порядъка на 500 – 600 млн. $ всяка година. Може да си визиите какъв брой огромни обременяващи тежести са това за нашата стопанска система. Нашето ръководство е в обстановка на намиране решение на доста сложен пъзел, само че то не съумява да открие никаква вярна посока.
Мартин Иванов – историк и откривател
Не дребен и по никакъв начин за подценяване е делът от външния дълг на страната през този интервал, дължащ се на заемите, взети от външнотърговски сдружения, които по-късно са присвоени.
Имам чувството въз основата на многото прочетени документи, че това не е доста огромен, само че не банално дребен дял – сред една четвърт и една пета от външния дълг. Въпросът е, че това са доста значими, свежи запаси в конвертируема валута, които са употребявани не по предопределение, с явно персонална полза, водещи до изцяло развращаване на нашия преход към този момент 33 години.
Мартин Иванов – историк и откривател
През 1987 година Българска народна банка сигнализира държавното и партийно управление, че над 40% от чистия външен дълг е със период на заплащане по-кратък от 2 години. Струпването на големи падежи в този интервал се трансформира в детонатор на заложената по-рано дългова бомба.
Тодор Живков е отпред на тези основни институции – ръководител е на Валутната комисия доста дълъг интервал от време. Нищо не може да се случи без неговото генерално утвърждение съвсем до последния миг, като се изключи някои дребни промени. Въпросът за виновността е явен, само че за жалост само българският съд не съумя да се оправи с тази нагледност и да се произнесе в едната или другата посока. Ясно е, че за партийното управление параметрите на рецесията са били ясни. Ако някой е бил заблуждаван, било то обществото или външните ни сътрудници, то тази загадка не е била непостижима за нашето партийно управление.
Мартин Иванов – историк и откривател
Като човек и историк, занимавал се с тематиката, научихме ли тези уроци от предишното или пък не успяхме да го създадем?
Научаването на историите и поуките от предишното нормално държи за един интервал от 10 – 20 години. Дори и да ги бяхме научили по най-трудния метод, ми се коства, че това познание към този момент изтлява. От друга страна е значимо да се има поради, че вземането на външен дълг не е изначално неприятно нещо. Добре вложените непознати средства са един доста значим инструмент за развиването на стопанска система, която няма такива запаси, а сещевременно желае да догони и развие, каквато е и българската. За съпоставяне – външния ни дълг през 2007 година е към 10 милиарда $, тъкмо колкото беше в края на комунистическия интервал, само че тежестта му беше незабележима за българската стопанска система, т.е. към този момент размерите на външния дълг, които нашата стопанска система може да понесе са доста по-големи. Опасявам се, че сега доближаваме някаква алена линия, някакъв предел, който уповавам се да не прескочим.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ